…А снегът бе покрил

всички дупки

в деня ми.

Само старите покриви

на мечтите стърчаха.

Като мачти

след отдавна ръждясали думи

в някой сънен

пристанищен

вятър...

С едно ято гарвани-сенки

после стъпваше

на пръсти нощта.

И отлитаха

във крилете им есенни

топли пътища

с летни сърца…

Само ти не дойде

тази вечер.

Аз пъртина направих

                              -за теб.

До последната улица в себе си…

там ,където съм още дете.

Само ти не дойде…

И не съмна

в този ден от забравени дни.

А снегът бе изтрил

всички думи

в самотата след твоите очи…