Мигът,

във който

те сънувам,

е само

вик

от тишина.

Ръката ми

по теб

гладува.

Осъмнала

до

други праг.

Душата в мен

и тази нощ

отплува.

Изпратена

от твоите очи.

Един прозорец

утре ще ме срещне

с косите

от следобедни лъчи.

А днес сънувам

и събирам

стъпки в пътя-

думите случайни.

Нощта след теб

е стих.

И тръпка.

И сянка в плен-

заключена,потайна…