Там

лодките били

понякога

и плаващите устни

от

влюбения поглед

на жена...

Небето

я изпращало

в следобеди.

По

зимните си

бели

стъпала.

Рибарите ридаели

от радост-

русалка

срещнали

                 сама

в морето си…

Сред

плаващия поглед

от водата -

по влюбените устни

на жена...

Луната пеела тогава.

В кръга

от лодки.

И мъже.

Една

неделно-синя

песен.

За старо

корабно въже.