И оставам

              в теб –

само дуло,

тоест:

          кръгъл,

                    димящ.

                            И отворен.

Над чертата ми

в зимно було

спят треви.

Плуват миражи.

И лежи надлъж

             Скотобойната...

Със железни обувки

покрай твойта земя

нереално пристъпвам.

Сутрин обличам

двете лица

на куршума.

Нямам име.

Ни сън.

Ни мечта.

Аз  -  едно дуло.

В тебе забоден

сънувам света-

(когато съм)без патрони.

Или света

        без звезди

                        след мен...

              Просто:

                               кръгъл,

                                        димящ.

                                              И спокоен.

Аз съм още във теб.Само дуло...