Казват – много ключове

                                отвън

до сърцето си оставила.

Щом душата е одрана

                            ( в ъгъла)

стават леки и излишни

думите за чужди рани.

В погледа им съхне вино.

И душата е без памет.

                                             Казват…

нещо в тебе щом се скъса,

а вечерната мълва

те отминава,

погледът и е до кокал

                                       лъснат.

И затворник твой

                             остава…

Казват после,

че боляло страшно,

ако в теб

приятел се отрони.

Някак дланите ти лягат

                               прашни –

в свободата на придворен.

А от много искреност

претръпнал,

в дъното им

някакъв загива…

                    Искрено. И в зимния следобед

търси

на нощта си

               пристан.