Навярно птица си била.

Преди до днес да се родиш.

Сънувана по нощ.Наяве –

осъмналата в мен жена.

Навярно-и вода сребриста.

В забравен ,късен ручей.

Щом на поникналото цвете

в мен

даряваш ключа…

Навярно…лунната пътека,

изприпкала по водната коса.

В едно невероятно лято

родило от съня

мечта.

Била си вятър –

дом за ятото

на вярващите в теб криле.

Една сълза

от стих за лятото.

Забравена на моето лице.

Навярно огън си била…

стъклата есенна надежда

в косите

на следобедния дъжд.

Преди да се родиш.

И след това –

в ръцете на обичащия мъж…