Проза,проза…

Есенна нощ.

С кичур от косата на мрака.

Вятърът –уличен

тъжен Гаврош

свири

зад първата пряка…

Аз съм парче

от минал ден.

Или

някакъв разговор -

в бяло.

Сънувам земята на твоите ръце,

единствено

в мен

оцеляла.

Земята ти ласкава,

                           топла.

От стих.

Разголила плът.

За дъха ми.

Умирам.

И раждам се в нея.

Все жив.

В съня

на пътека

от думи…

Жестока и смешна

е тази тъга.

Осъмнала

в кръст.

И пирони.

Някаква проза

от разговор.

В два.

За самосъд.

Над

изгонен…