Падам...

       или в теб

                 нощувам.

В твоите очи,ръце.И тяло.

Сутрин с тебе се сбогувам.

После…

             всичко става бяло.

Падам ли…Или съм стигнал

дъното на сухата си вечер.

Ти си в мен

едно прозорче,

прелетяло цяла вечност…

Прагът сякаш е начало

в някаква добра поема.

Тръпне в мене

                 твоето тяло –

оправдание за вярност…

Падам ли.

Или отдавна

Ада в себе си съм стигнал.

Ти кажи.

И за пощада

Заключи във мен

                         стените…