Нощем

пътуват надеждите –

       не със смъртни заряди.

Към сърцето ми вечерно идват.

Иконите скрил съм.

Сърцето подсказва,

че иде на дявола зимата.

Сякаш лицето

на бучката лед

                        от деня

(скрила листото слънце

                         във себе си)

или чертата

на речния бряг

твоите устни

са следвали...

Тъмно е в мене

                       сега.

Без сезоните

в твоята слънчева обич.

И наднича отново

след два

самотата ми.

Край следи от

нощта на неделята.

А пътуват надежди

                            - не с кошмарни заряди.

Към сърцето ми сън

                             засънувало.

С укор шепнат в икони

и требници стари:

“пак

на Дявола името

в тебе нощувало”…