Някак в себе си

изведнъж

остарях.

Като път,

от когото

са бягали.

Невъзможно боли

тази вярност.

След която

съм бил

продаден…

Нещо спукано в мене

гнои –

от проказата…

Нещо диша до болните дни

на света.

Пие заразата

някаква дума,

отбелязяла

точно

местото,откъдето кървя…

Изведнъж остарях.

Нямам светло

в очите.

Ъгловатата моя душа

кърпи

с облаци

вехтото в дните ми…

Като зимно палто

времето

в сън

още нося.

Кръпката есен по него

от днес

шият

твоите въпроси.

…Сухо,сухо е в мен.

По вечерните длани

копнея.

Там ,където

следобедът от един ден

скрито тича.

По Нея…

Някак в себе си …Или далече.

Всички посоки изтрих.

Само вятър  оставих

да скита

в очите и.

С многоточия

от вечерния

стих.