Като смачкани листи

белееха

маргаритите на младостта ми.

Бягаха след ръцете

фамилните празници.

Нямаше стръкче

от лятото.

Някъде в сянката есенна

на тополите

/или на весели кестени/

топлина

от очите на мрака

оставих.

Да зимува

до твоите песни…

П.С.

За отшелници

място си търся.

Край брега…

след отминало време.

В някой ден

от колибата стара

сън по твоите очи

ще ме вземе…