Има време за тръгване,

                                 мила.

Има– още е лято.

Още сме в нощите

                            дъхави.

Още са дните ни

                     слети.

Още е пъстра

                 сянката

в нашия любовен залив.

И луната е кръгла жълтица-

сякаш от тежък

                        наниз.

Още пясъкът пари

твоите вълшебни пръсти.

Още си хубава.

              Млада.

                  И влюбена.

Още съм вятър

в косите ти нощем.

Още прескачат сенки

                         от спомени

оградата

на очите ми.

А на пода

е останала детелината

с избелялото(в снимка)

                                      момиче…

Още си хубава-

                           боса, без дрехи.

И луда по залези.

А светлее

     сякаш

            солта

по клепачите.

Като спомен

от лято

на влюбени.

Още си хубава!

Още си хубава!

                   Още е синьо в очите ми.

                    Още ли август… не питам.

                    Само в миг като този

                                              обичаме–

на очите

              във ъглите.

---------

Остани – в тази снимка!

Остани да потичаме…

После…

           Можем да тръгнем.