Зад  опнатата маска

на лицето

морето бавно се превръща

                                в блато.

Утихват вятърните мелници.

В годините.

И сякаш наноси

                         от дните,

напластявани

из дланите,

са думи,оцелели

от пясъчника страст…

                                   А тази нощ

аз няма да съм сам.

От шепата си пълнолуние

                                      светът

един щурец зелен

                            ми прати.

Ще пия значи

вечерното вино

с колегата по самота.

Ще си подхвърляме мечтите.

Ще гоним подранилата слана.

Навън,към три,

                    ще припка в прилеп

                                                 зимата.

С угасналата сянка от жена.

Ще се напиеме до болка.

                                 Тримата –

луна,щурец .И аз…

                  А после ще изпробваме

на утрото

дали Раздялата( населила гласа ни)

ще прочете във тебе името.

Както присъда   -    на осъден.