…Където още

стъпките сънуват

отминалите бягства

на мечтите.

Събудени от есени

зимуват –

сред топлия юг

на очите ти…

                       Където

е забравен сън

от лято

ръката на един осъден.

Разлиства в нежното ти тяло

следи от стих.И спомен…

И стават слънчеви

лицата

на зимните квартали.

Светът отново е накацал

в мен.

И пее мадригали.

Отминалите бягства

на мечтите

в тополите от днес

будуват.

За оня топъл път

в очите ти,

по който още

в стъпки

те

сънувам…