В такива дни

се раждат стихове…

Когато всичко е напротив.

Сърцето тегли

лепкавата пот

из вените.

Върти на празни обороти.

Ти никога

не ще дочуеш думите.

Отдавна с теб

говоря си

                наум.

Лицето ми е права кардиограма

сред спазъма

на нощния ти сън.

В такива дни

се раждат стихове…

Когато в себе си

не търсиш вечност.

И нямаш пред очите

брод.

Защото

всички пътища

са вечери.

От дни,

прокълнати

с живот…