Ей така

ще си тръгне

от мене

животът.

Ще съм сам,

уловил

посред сън

твоята болка.

С риза  мрак.

С късче шепот.

С нокти,

скрили

пясъка

на

един вопъл.

Ей така…

Ще съм гол.

И еднакъв.

С всички минали

земни лета.

Ще дочакат

зениците

нощния вятър-

да отключи

другия свят.

Ще бъде вярност

всяка строфа.

На моя следващ

първоден.

Навярно

от блуждаещият огън,

във който

ще съм прероден.

Ей така ще си тръгна…

Без сбогом.

От сърцето ти пил

донасита.

После

в някаква есен

отгоре

Ще те чакат

докъсно

очите ми…