Тази циганка в мен- любовта.

Нощем прага

                    пристъпя . Боса.

И за себе си пита.

Само по риза от светлина.

Капе в нея луната.

Косите разплита…

Пътник

        от страсти. И болка.

В нея съм просяк.

Грабва ме ...Властна. И волна.

В сънищата ме носи.

Тази циганка. Нощем. На прага.

Със разплетени черни коси.

Пътищата си в мен

                           простира.

И потъвам.

От нея.

Безимен.

В топлината на южни земи.

А на утрото,

               къпан с росата.

В побелели от страсти

                                      очи.

Ставам циганин.

Тъмен.

От вятър.

С шепа скрити

                         у мене

                                 звезди.